България

Националният отбор по футбол представлява България в международните футболни състезания и срещи от 1923 г. Той се администрира от Българския футболен съюз (БФС), създаден през 1985 г., член на Международната футболна федерация (ФИФА) от 1924 г. и на Европейската футболна федерация (УЕФА) от 1954 г., като така организацията придобива право да създава национален отбор и го представя за участия в международните футболни турнири. Официалният спортен код на отбора на България е BUL, а тимът също така е познат и с названията си лъвовете и трикольорите. Традиционните цветове на екипа на отбора са бяло, зелено и червено, същите като тези на националното знаме на страната. България играе домакинските си международни футболни срещи до 2021 г. на националния стадион „Васил Левски“ в София, а през 2022 г. – на стадион „Хювефарма Арена“ в Разград. От ноември 2023 г., отборът отново играе домакински срещи на „Васил Левски“ в София

Българският национален отбор участва общо седем пъти на световни първенства по футбол. Най-доброто представяне на отбора са спечелените бронзови медали и четвъртото място на Световното първенство през 1994 г. в Съединените американски щати. На турнира, България отстранява на четвъртфинал действащия тогава световен шампион по футбол Германия, а на полуфинала претърпява загуба от Италия. През тези години националният отбор е съставен от футболисти играещи в реномирани европейски отбори, и участва на три последователни големи форума – финалните турнири на СП 1994, ЕП 1996 и СП 1998. Част от тези футболисти, е и носителят на Златната топка на „Франс Футбол“ за футболист номер едно на Европа за 1994 г. – Христо Стоичков, който е и голмайстор на Световното първенство в САЩ с шест гола. На европейски първенства по футбол българският национален отбор се класира веднъж пети и два пъти във финалната групова фаза от общо 15 квалификационни цикъла, в които играе. Олимпийският футболен отбор на България взема участие на пет Летни олимпийски игри, в които печели бронзов медал от Олимпийските игри през 1956 г. в Мелбърн и сребърен медал от Олимпийските игри през 1968 г. в Мексико. В несъществуващия вече международен футболен турнир за Балканската национална купа, България участва 20 пъти, като има спечелени три титли (1931, 1932 и 1976) и завършва два пъти на второ място (1935 и 1936), нареждайки се на втора позиция по тези показатели в историята на шампионата.

Най-продължителни са успехите на отбора през периода 1956 – 1976 г. Тогава България се класира сред 16-те най-силни в света и играе на финалните турнири на четири поредни световни първенства (1962, 1966, 1970 и 1974 г.), достига до четвъртфинал и пето място на Европейското първенство по футбол 1968, печели трето и второ място на Олимпийски игри и веднъж Балканската купа – ненадминати рекорди в историята на отбора. Най-високо международно признание от българските национални футболисти по това време имат Георги Аспарухов, Христо Бонев, Иван Колев и Петър Жеков, които отбелязват важни голове в решителни срещи и попадат нееднократно в класацията за Златната топка на „Франс футбол“.