НБА | 11/03 02:00 | - | ПОР Трейл Блейзърс v ГС Уориърс | W | 90-95 | |
НБА | 11/02 02:30 | - | ГС Уориърс v ЛА Лейкърс | W | 127-104 | |
НБА | 10/30 02:00 | - | САК Кингс v ГС Уориърс | W | 77-95 | |
НБА | 05/04 02:30 | 221 | ЛА Клипърс v ГС Уориърс | L | 126-121 | |
НБА | 05/02 02:30 | 221 | ГС Уориърс v ЛА Клипърс | W | 100-99 | |
НБА | 04/30 02:30 | 221 | ЛА Клипърс v ГС Уориърс | L | 113-103 | |
НБА | 04/27 19:30 | 221 | ГС Уориърс v ЛА Клипърс | W | 118-97 | |
НБА | 04/25 02:30 | 221 | ГС Уориърс v ЛА Клипърс | L | 96-98 | |
НБА | 04/22 02:30 | 221 | ЛА Клипърс v ГС Уориърс | L | 138-98 | |
НБА | 04/19 19:30 | 221 | ЛА Клипърс v ГС Уориърс | W | 105-109 | |
НБА | 04/17 02:30 | - | ГС Уориърс v ДАЛ Маверикс | L | 101-110 | |
НБА | 04/15 02:30 | - | ГС Уориърс v ЛА Клипърс | L | 94-106 | |
НБА | 04/14 01:00 | - | ДЕН Нъгетс v ГС Уориърс | L | 108-92 | |
НБА | 04/12 02:00 | - | ОКЛ Тандър v ГС Уориърс | L | 107-101 | |
НБА | 04/11 02:00 | - | ПОР Трейл Блейзърс v ГС Уориърс | L | 116-88 | |
НБА | 04/09 01:00 | - | ГС Уориърс v СА Спърс | L | 76-84 | |
НБА | 04/07 02:30 | - | ГС Уориърс v ПОР Трейл Блейзърс | L | 91-122 | |
НБА | 04/05 02:30 | - | ГС Уориърс v МИЛ Бъкс | L | 78-108 | |
НБА | 04/02 00:00 | - | ДЕТ Пистънс v ГС Уориърс | L | 104-87 | |
НБА | 03/31 00:00 | - | ФИЛ 76 v ГС Уориърс | L | 102-89 | |
НБА | 03/30 00:00 | - | ВАШ Уизардс v ГС Уориърс | L | 116-100 | |
НБА | 03/27 03:30 | - | ГС Уориърс v НЙ Никс | L | 87-89 | |
НБА | 03/25 03:30 | - | ГС Уориърс v ДЕТ Пистънс | W | 103-95 | |
НБА | 03/22 03:30 | - | ГС Уориърс v ВАШ Уизардс | L | 94-99 | |
НБА | 03/19 02:00 | - | ГС Уориърс v ОКЛ Тандър | L | 99-104 | |
НБА | 03/17 03:30 | - | ЛА Клипърс v ГС Уориърс | L | 94-76 | |
НБА | 03/15 03:30 | - | ГС Уориърс v ЮТА Джаз | L | 83-102 | |
НБА | 03/13 03:30 | - | ГС Уориърс v ДЕН Нъгетс | L | 79-84 | |
НБА | 03/11 01:30 | - | ХЮ Рокетс v ГС Уориърс | L | 86-81 | |
НБА | 03/10 01:30 | - | ДАЛ Маверикс v ГС Уориърс | L | 102-73 |
„Голдън Стейт Уориърс“ (на английски: Golden State Warriors, в превод „Воините от Златния щат“) е професионален баскетболен отбор в НБА от град Оукланд в Калифорния. Името му („Голдън Стейт“) идва от прякора на щата Калифорния от времето на Калифорнийската златна треска.
„Войните“ са основани през 1946 г. във Филаделфия. Първият треньор и мениджър на отбора е Еди Готлиб, който е и автор на прякора им, а през 1951 г. става и собственик на клуба. Воден от изключителния реализатор Джо Фулкс, отборът на Филаделфия Уориърс печели първия шампионат на Баскетболната асоциация на Америка (по-късно лигата се преименува на НБА). През 1956 г. воините печелят втората си и последна шампионска титла в лигата докато играят във Филаделфия. Звезди на отбора през този сезон са Пол Аризин и Нийл Джонстън.
През 1959 г. Филаделфия Уориърс подписва договор с новобранеца Уилт Чембърлейн, известен с прякора си „Уилк Стоманената пръчка“ (на английски: Wilt the Stilt), който веднага става най-добрия реализатор в лигата и завинаги променя начина, по който се играе баскетбола. На 2 март 1962 г. в домакински мач на „воините“, игран в градчето Хърши, щата Пенсилвания, Чембърлейн отбелязва 100 точки срещу Ню Йорк Никс, което е може би най-харизматичния рекорд в историята на играта.
През 1962 г. се мести в Калифорния и е преименуван на Сан Франциско Уориърс. „Воините“ играят домакинските си срещи в няколко града в щата: Сан Франциско, Оукланд и Сан Хосе. През 1964 г. тимът печели титлата в Западната конференция, но във финала на лигата отстъпва пред Бостън Селтикс с 1 – 4 победи. През следващия сезон клубът изпада във финансова криза и в началото на 1965 г. Чембърлейн е продаден на Филаделфия 76ърс срещу 150 000 долара и още трима баскетболисти. През същата година „Воините“ избират в драфта новобранеца Рик Бери, който още през 1967 г. ги извежда до финалите. В спора за титлата обаче Воините са победени от бившата си звезда Чембърлейн и водения от него отбор на Филаделфия 76 с 4 – 2 победи.
През 1971 г. отборът окончателно се премества в Оукланд и сменя още веднъж името си – на Голдън Стейт Уориърс. През 1975 г. Воините поднасят голямата изненада в НБА, след като успяват да спечелят шампионската титла (във финала помитат с 4 – 0 победи фаворитите Вашингтон Булетс). Преди началото на плейофите никой не вярва, че отборът може да стигне до спор за титлата, като дори в залата на тима са насрочени други събития по време на финалите, което принуждава Воините да играят домакинските си мачове в Дали Сити.
Едва в края на 80-те и началото на 90-те години Голдън Стейт успява отново да се върне сред елитните клубове в лигата. Звездите на Воините тогава са Тим Хардуей (плеймейкър), Митч Ричмънд (гард) и Крис Мълин (крило), които налагат изключително красив и динамичен стил на баскетбол и си спечелват прякора „Run T-M-C“ (по името на популярната по това време рап група Run-D.M.C.). Треньор на отбора по това време е Дон Нелсън.
През 1993 г. воините избират под № 1 в драфта Крис Уебър, който заедно с друга изгряваща звезда Литрел Сприуел успява да класира отбора за плейофите. Следващият сезон обаче е белязан от постоянни кавги между Уебър, Сприуел и Нелсън и скоро и тримата напускат Голдън Стейт. Това бележи и началото на черна серия от 12 години, в които клубът не успява да се класира за плейофите.
Сезонът 2006/07 е един от най-драматичните в историята на клуба. Началото на сезона е доста слабо и едва след голяма сделка в началото на 2007 г. отборът успява да открие пътя към успеха. Воден от плеймейкъра Барон Дейвис и треньора Дон Нелънс, той успява да се класира за плейофите, където в първия кръг се изправя срещу фаворита за титлата и шампион от редовния сезон отбор на Далас Маверикс. „Воините“ поднасят изненада като отстраняват с 4 – 2 победи Далас. В следващия кръг обаче Голдън Стейт лесно отстъпва пред Юта Джаз с 1 – 4 победи.